Изследването по проекта цели да събере информация относно количествата и запасите на доминиращите видове пясъчни миди, както и относно разпространението на хабитатите, в които пясъчните миди са доминиращи видове.
Съгласно класификационната система EUNIS (Европейска информационна система за естествените хабитати), в Черно море се установяват следните типовете хабитати, в които пясъчните миди са добре представени:
A5.13 - Инфралиторален груб седимент; A5.13B - Понтийски чисти средно едри пясъци с асоциации на двучерупчести
A5.13B1 - Средно едри чисти пясъци с Donax trunculus и понякога Donacilla cornea
(https://eunis.eea.europa.eu/habitats/5743)
A5.13B2 - Средно едри чисти пясъци с Chamelea gallina
(https://eunis.eea.europa.eu/habitats/5744)
A5.23 - Инфралиторален фин пясък; A5.237 - Понтийски съобщества от добре сортирани фини пясъци
A5.2374 - Понтийски плитки чисти фини пясъци с Chamelea gallina, Lentidium mediterraneum и Divaricella divaricata;
(https://eunis.eea.europa.eu/habitats/5683)
A5.2378 - Понтийски фини пясъци с Chamelea gallina, Tritia (Cyclope) neritea и Nassarius nitidus
(https://eunis.eea.europa.eu/habitats/5766)
A5.24 - Инфралиторален кален пясък
A5.247 - Тинести пясъци с доминиране на понтийски таласиниди с Upogebia pusilla
(https://eunis.eea.europa.eu/habitats/5767)
Предходните изследвания на Тодорова, Милкова et al, (2017) извеждат следните характерни биотопи на пясъчното дъно пред българския бряг, в които пясъчните миди са добре застъпени:
- Горноинфралиторални средни и дребни пясъци, доминирани от Donax trunculus;
- Инфралиторални едри и средни пясъци, доминирани от Upogebia pusilla;
- Инфралиторални дребни и средни пясъци, доминирани от Chamelea gallina, Lentidium mediterraneum, Tellina tenuis;
- Медиолиторални средни пясъци, доминирани от Donacilla cornea.
- Горноинфралиторални средни и дребни пясъци, доминирани от Donax trunculus.
Първото изследване върху разпространението на Donax trunculus пред българския бряг е проведено от ИРР – Варна, през 2003 г. Данните от този период показват значителна плътност на D. trunculus в региона на широкия Бургаски залив и Ропотамо, в близката крайбрежна зона между 1.5 - 8 м. (Фиг. 1), като при изследванията e регистрирана максимална средна численост на вида до 200 екз/м2 и средна биомаса до 500 г/м2.
Donax trunculus по данни от 2003 г: численост (ind/m2) и биомаса (g/m2).
Тодорова, Милкова et al (2017, ИСМЕИМП) дават подробна характеристика на местообитанието, което е разпространено в дълбочинния диапазон 1 - 6.5 м, a характерният тип седимент е среден или по-рядко дребен пясък.
Хабитати, доминирани от Chamelea gallina
ИРР-Варна извършва първите изследвания върху разпределението на Chamelea gallina пред българския бряг на Черно море през 1995 г., когато с разрешение на МЗХ е осъществена промишлена експлоатация на вида Ch. gallina в поле с граници: устието на р. Ропотамо - о-в Тома на дълбочина 8 - 15/20 метра. Добивът е реализиран с два риболовни кораба и при наблюдение от страна на научни работници от ИРР-Варна. По-късно през 1999 г. и 2003 г. са извършени нови изследвания в рамките на същото поле, с цел установяване запаса на вида. Допълнително, през 2003 г. съвместно с холандски специалисти, ИРР-Варна извършва проучвания върху вида по южното и северното черноморско крайбрежие на България (Petrova et. Stoykov, 2006). Извършени са 89 тралирания и измервания върху размерния състав, като е изчислена числеността и биомасата на Chamelea gallina в отделните зони (Фиг. 2).
Според данните от 2003 г, числеността на Chamelea gallina в зоните южно от Варна достига 6400 екз/м2 при биомаса 5.6 кг/м2, а в зоните северно от Варна, стойностите достигат - 600 екз/м2 при биомаса до 2 кг/м2. В изследваните зони, запасът варира от 5 000 до 10 000 метрични тона свежо тегло. Най-високи общ и промишлени запаси са регистрирани в зоните Ропотамо (949 тона общ запас, 693 промишлен запас) и Приморско (648 тона общ запас, 473 промишлен запас).
Фиг 2. Биомаса на Chamelea galina (г/м2) по данни от 2003 г: (1) спат, (2) възрастни <20 мм, (3) възрастни >20 мм.
По данни на Тодорова, Милкова et al, (2017), местообитанието е установено повсеместно по българското черноморско крайбрежие, в дълбочинния диапазон 5 -18 м, а характерният тип седимент е дребен или среден пясък. Прегледът на информацията, представена от Тодорова, Милкова et al, (2017), във връзка с прилагането на Морската стратегия на РБ, показва, че към момента липсват данни относно динамиката на видовете в условията на активна промишлена експлоатация, както и относно затъпеността на хабитатите с доминиращи видове пясъчни миди пред северното крайбрежие (с изключение на някои данни за Chamelea gallina). Данните за запасите на вида не се актуализирани от 2003 г.
В рамките на проведено изследване по проекта са събрани няколко типа данни:
- Мета данни относно експедиционната дейност:
- Дата на научната експедиция;
- Координати на изследваните станции;
- Дълбочинен обхват на дейностите.
- Биологични данни:
- Размерен и тегловен състав на Donax trunculus;
- Размерен и тегловен състав на Chamelea gallina;
- Количества и пространствено разпределение на Donax trunculus;
- Количества и пространствено разпределение на Chamelea gallina.
